Катюша
Michail Vasiľevič Isakovskij / Михаил Васильевич Исаковский| BULGARO / BULGARIAN | |
| Кацюша Расквіталі яблыні ды грушы Паплылі туманы над ракой На бераг выходзіла Кацюша На высокі бераг на круты. Выходзіўшы, песню пачынала Пра стэповага шызага арла. Пра таго, якога яна кахала, Пра таго, лісты чыі берагла. Ой, ты песня, песенька дзявочае Ты ляці за ясным сонцам услед. І жаўнеру на дальнім памежжы Ад Кацюшы перадай прывет. Хай успомніць дзяўчынку ён прастую Хай учуе, як яна пяе. Хай ён землю беражэ радную, Ды каханне Кацюша зберажэ. Расквіталі яблыні ды грушы Паплылі туманы над ракой На бераг выходзіла Кацюша На высокі бераг на круты. | КАТЮША Разцъфтяха ябълки и круши, заплуваха облаци над реката. Излизаше на брега Катюша, на високия стръмен бряг. Излизаше и почваше да пее, за степния сив орел, за онзи, когото обичаше, за онзи, чиито писма пазеше! Ох, ти песен, песничке моминска, ти лети след ясното слънце и на боеца от далечното погранице, от Катюша поздрави предай. Нека той си спомин за момичето, нека чуе как тя пее! Нека той земята родна да пази, а любовта Катюша ще залази. Разцъфтяха ябълки и круши, заплуваха облаци над реката. Излизаше на брега Катюша, на високия стръмен бряг. KATJUŠA Razcăftjaxa jabălki i kruši, zapluvaxa oblaci nad rekata. Izlizaše na brega Katjuša, na visokija strămen brjag. Izlizaše i počvaše da pee, za stepnija siv orel, za onzi, kogoto običaše, za onzi, čiito pisma pazeše! Ox, ti pesen, pesničke mominska, ti leti sled jasnoto slănce i na boeca ot dalečnoto pogranice, ot Katjuša pozdravi predaj. Neka toj si spomin za momčeto, neka čue ka tja pee! Neka toj zemjata rodna da pazi, a ljubovta Katjuša šte zalazi. Razcăftjaxa jabălki i kruši, zapluvaxa oblaci nad rekata. Izlizaše na brega Katjuša, na visokija strămen brjag. |
