Slavčo Trănski, nome di battaglia di Slavčo Stamenov Savov, è stato un comandante partigiano bulgaro. Nato il 22 ottobre 1914 a Bohova nella regione della Trănska (da cui il nome di battaglia), è morto il 17 ottobre 1999 a Sofia.
Qui di seguito riportiamo la biografia completa da bg:wikipedia (in lingua bulgara):

Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Политик от БРП(к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник.
Биография [редактиране]

Славчо Трънски е роден на 22 октомври 1914 г. в с. Бохова. През 1929 г. става член на РМС. Завършва гимназия в София през 1936 г. Встъпва в редиците на Българската работническа партия (к) през 1938 г. Многократно е арестуван от властите в периода 1929-1941 г. заради политическите му убеждения.
Планински масиви в района на действие на Трънския отряд

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Минава в нелегалност през 1942 г. Организатор и командир Трънския партизански отряд. Три пъти задочно осъждан на смърт по ЗЗД. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия.
Скулптурна композиция в центъра на град Трън от Мемориала на загиналите партизани от Трънския отряд

След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. Командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия "Фрунзе" (1945-1947). Командир на I- а дивизия (1947-1949). Командир на Трета българска армия (1949-1951).

През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия „Г. С. Раковски“. От 24 април 1951 до 26 април 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен.

Назначен за заместник-директор на Търговско предприятие „Дървопласмент“. През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на ВА „Георги Раковски“ (1954-1962). Заместник-министър на народната отбрана и командващ Противовъздушната отбрана и военно-въздушните сили от 1962 до 1969 г. Многократно избиран за народен представител (1962-1990).

Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 15 ноември 1989 г. държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари 1990-14 май 1990).

Награден посмъртно с Руска обществена награда „Великая победа (1941-1945)“ (2007).

Автор на книгите: "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1967),"Невъзможни истини" (1994). Сценарист на филмите: Страстна неделя (1986), Игра с огъня (1982) и Нощните бдения на поп Вечерко (1980).